"... С каквото и да свързва човек в представите или спомените си училището, то той не може да забрави първите, най-вълнуващи дни в училище. Тези години са свързани с първият, най-любим учител, първите трудни уроци и щастието от първите преодолени трудности. Споменът за прохождането сред многото букви и цифри, от откриването на чудния свят на книгите и прекрасния свят на първите истински приятелства. 
     Не напразно казват, че това са най-важните години в училище. От първи до четвърти клас малките ученици изучават това, което им дава основата на по-нататъшното им обучение. Но освен знанията, тук се придобиват и умения да се учи, да се следва ритъма на училищния живот, да се поставят цели и задачи, които да се изпълняват, а също и как да се общува с връстници и по-възрастни хора.
    Може би затова тези четири години минават толкова бързо. Прелитат като броени дни и докато детето разбере, то е пораснало, но също така е станало много по-умно, по-можещо и по-знаещо от преди.
     Всичко това може и се осъществява само с подкрепата и участието на родителите. В тази, все още крехка възраст, малките ученици не могат да носят товара на толкова голяма отговорност върху раменете си, а началните учители са всеотдайни, неуморни професионалисти, които живеят с проблемите и радостите на учениците си, но не са всесилни и всемогъщи... Затова е необходимо и толкова често търсено сътрудничеството на родителите. И ако то е налице, резултатът e - знаещи, можещи и умни деца, а това изпълва с радост сърцата на всички..."