Баба МАРТА

Първи март е денят на Баба Марта и всеки е закичен с тези малки украшения, направени от червени и бели вълнени конци. Баба Марта е един от най-почитаните български обичаи, запазил се до наши дни.      На първи март, както и на следващите дни, хората си подаряват червено-бели гривни  или миниатурни  червено-бели кукли от вълнени конци наречени Пижо и Пенда , известни под названието "Мартеници". Това име идва от названието на месеца - "март". Според преданията, Марта е сърдита старица, която рязко променя времето от лошо на хубаво и обратно. Тя носи името БАБА МАРТА.        Този празник се свързва с вярата в едно неопределено зло в природата, което се събужда през пролетта и обикновено е наричано лошотия. За единствено средство срещу него се смята червният цвят, от който то бяга. Затова на първи март, който се приема от народа за начален ден на пролетта, пред домовете се простират червени престилки, пояси, прежди, черги. Тъй като злото заплашва най-вече малките деца, агнета, ярета, телета и кончета, на този ден на ръцете на децата и на опашките на животните от най-възрастната жена в семейството се връзва червен конец, наричан мартеница. Тя се носи за здраве, докато не пристигнат щъркели или лястовици, след което се слага под камък, а на следващия ден се гадае за здравето по това каква животинка има при нея . Затова и мартеницата е известна също като гадалушка.     Съществуват най-различни версии за произхода на мартеницата.      Едно от тях е, че преди стотици години, прабългарският хан Исперих тръгнал от дома си в далечните Тибетски планини, за да дири плодородна земя за народа си прабългарски. Той преминал през много реки и планини, докато стигнал земите на славяните, които го посрещнали като скъп гост. Славянки с бели дрехи му носели бокали с напитки, а трапезите били отрупани с ястия - всичко, което се ражда по тази благословена земя. Но на хана не му било весело, защото той тъгувал за дома си и за своите близки - за майка си и сестра си Калина. Седнал той на брега на голямата река и сълзи покапали по загорялото му лице, а погледът му се отправил молитвено към боговете и към слънцето за чудо. И чудото станало! На рамото му кацнала лястовичка - на нея хана разказал болката си. Лястовичката отлетяла към земите, откъдето дошли прабългарите, и разказала с човешки глас на Калина, че брат и е намерил нови земи за царството си, но много тъгува за нея и праща много здраве...     Зарадвала се Калина и решила да изпрати хабер на своя брат. Свила зелена китка, усукала я с вълнен конец и направила възълчета за поздрав - изпратила лястовичката да отнесе китката на брат и. Като мълния се понесло птичето и скоро кацнало  на рамото на Исперих. Ханът радостен взел китката, разчел по възелчетата поздрава на сестра си и накичил гърдите си с китката. Ханът повелил на народа си- всеки да си върже малка китка от пресукан бял и червен конец, и на този ден де се качи винаги - за здраве и небесна благословия. Това се случило на първи март и останало и до наши дни.      Друга легенда свързва носенето на мартеницата и вързването и по дърветата с излизането на хайдутите в планината през пролетта. Цветовете на конците били избрани неслучайно - белият символизирал жадуваната свобода, а червеният - борбата, неизбежното проливане на кръв.      Друга легенда отнася възникването на мартеницата към времето на Хан Аспарух. Като победил византийците и положил основата на новата държава, той поискал да пренесе жертва на бог Тангра. По стар народен обичай, жертвената клада трябвало да се подпали със стръкче копър. Но по тези земи копър нямало. В този момент лястовичка кацнала на рамото на хана -в човката си тя носела стръкче копър, вързано с червен и бял конец. Лястовицата проговорила с човешки глас: "От днес вие имате нова земя. Защитавайте я с кръвта си и я пазете чиста като белия цвят на снега!"      Денят бил първи март. Белите и червени фигури, оплетени от конци, станали символ на мира и дружбата между славяни и българи, на здраве и щастие. Нарекли ги мартеници по името на месеца. Вързването им станало традиция. Вече над 13 века българите си подаряват мартеници и се поздравяват с идването на пролетта, а когато дърветата напъпят те ги завързват по тях, за да си пожелаят плодородие.     Още..     Към края на своя живот владетелят на прабългарите хан Кубрат повикал петте си сина и им заръчал да не се разделят, да бъдат винаги заедно, за да не могат врагове да ги нападнат и поробят.     Минало се време,ханът починал. Тогава хазарите нападнали прабългарите и пленили дъщерята на Кубрат- Хуба. Предводителят на хуните Хан Ашина предложил на синовете да го признаят за техен владетел. Само така щял да освободи сестра им и да им остави земите. Ханските синове били поставени пред трудно изпитание.     Най- големият син Баян признал хазарското владичество и останал при пленената си сестра. Другите не спазили заръката на стария хан и тръгнали да търсят свободна земя за своите племена. Единият от братята се отправил на север, а другите Аспарух, Кубер и Алцек потеглили на юг. Преди да се разделят, братята тайно се уговорили с Хуба и Баян да останат при хан Ашина докато намерят свободна земя. След това Аспарух щял да им изпрати птица вързана със златна нишка на крачето, която ще бъде знак да избягат. След това братята потеглили и осавили пленената двойка и Баян в ръцете на злия Ашина.     Не след дълго при Хуба долетял гълъб, който имал златен конец на крачето. Както се били разбрали Хуба и Баян избягали от лошия хан и достигнали водите на Дунав. Не знаели какво да направят. Само птицата можела да им покаже пътя, а те на знаели как да преминат на другия бряг. Баян взел бял конец, който Хуба вързала на крачето на гълъба. Пуснали птицата да полети, но  в този момент се появили преследвачи от хунското племе, които започнали да ги обстрелват. Баян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал, почервенял от кръвта му. В тозо момент на другия бряг на реката се появил Аспарух с неговите войници. Хуните като го видели побягнали.     Аспарух помогнал на Хуба и Баян да минат реката и ги отвел при своите войници. Взел конеца от Баян и белия му край завързал с червения. Закичил всеки един от своите войни с късче от този свещен конец. След това Аспарух застанал пред войската и признал, че той и неговите братя не са се вслушали в съвета на баща си и така са заплатили с кръвта си своето разединение. Заръчал червено- белия конец никога да не се разкъсва, защото тази окъравена нишка завинаги ще свързва българите. Оттогава не първи март всички българи се окичват с червено- бели мартенички, носещи им здраве, радост и успех.               Източник: "Кратък празничен календар"  Българските традиции - първи март.