Откъснала се от каменната гръд на Веслеца, река Скът лъкатуши от незопомнени времена из хълмистата Дунавска равнина. Твърди се, че тя е най-бавнотечащата река в България! Така е било, така е и сега...От прегръдката на реката и плодородната земя векове наред се раждат селища, кипи живот. С неуморния си ход времето променя образа, но въпреки тяхната възраст, те не стареят, а непрекъснато се обновяват и стават все по-очарователни. Тези думи важат за нашия град -  Бяла Слатина.

 Местоположение

  Град Бяла Слатина е разположен в Дунавската хълмиста равнина, въху терасите на река Скът. Той заема средищно положение в Северозападна България и е на почти еднакво разстояние от река Дунав и Предбалкана. Намира се в област Враца, в центъра на триъгълника, обособен от градовете Враца, Плевен и Монтана.

 История

  Заедно с раждането и укрепването на  Първата българска държава на мястото  на предишните населения и непосредствено до един от Аспаруховите валове се разраства ново селище. То получава наименованието си от мочурливите и заблатени места около реката - отначало Слатина, а после Бяла Слатина, за да се различава от множеството други подобни мочурища (слатини) в обширната славянска земя.

  Селото запазва името си и по време на османското владичество.

  През 1766 г. в Бяла Слатина и околните села избухва голямо въстание  срещу поробителя. Въстаниците водят мъжествена борба, но не могат да противостоят на редовната войска и затова районът е обезлюден  - преди всичко Бяла Слатина, центърът на въстанието... Към края на  XVII в. по тези места е настанено българомохамеданското население от Ловешко, а по-късно прииждат много семейства от Предбалкана, които търсят земя и препитание. Българите отново определят  облика на голямото полско село и дават тласък на стопанството и духовното му развитие. В средата  на XIX в. Бяла Слатина има вече свое училище, а през последните години на робство  е просветен и революционен център на околните села.