 | ВЕЛИКДЕН - ПРАЗНИКЪТ НА ПРАЗНИЦИТЕ ЗА ВСИЧКИ ПРАВОСЛАВНИ ХРИСТИЯНИ Великден е най-големият празник за източноправославните христиаяни. Деня на празника е определен на Първия вселенски събор през 325 г. Празнува се в три последователни дни. Датата е подвижна в границите 4 април - 8 май. Определя се ежегодно по специална таблица, съобразена с лунния календар. СТРАСТНАТА СЕДМИЦА Седмицата преди Великден се нарича Страстната седмица. Това е последната седмица от великденските пости. В нейния край, от един до три дни се "тримира" - не се яде или пие нищо, освен вода. |
БОЯДИСАНИ ЯЙЦА Вековна традиция за празника е боядисването на яйца. Традицията е установила това да става четвъртък сутринта преди Великден и е било приоритет на най-старата жена в семейството, а украсяването се извършва от младите момичета и булки. Има различни легенди относно възникването на тази традиция. Една от тях е, че когато разпънали Христос на кръста, една кокошка дошла и снесла под него яйце. Стичайки се върху яйцето, кръвта му го обагрила в червено. Затова и първото яйце се боядисва в червено, натърква се по бузите или се чертае кръст по челата на децата за здраве и се заравя в нивата за плодородие. |  | Останалите яйца се боядисват в различни цветове и се рисуват. Синият цвят символизира непорочността, виолетовият - кръста, зеленият - Христосовите ученици, а жълтият - самият Бог. В най-старо време яйцата са били боядисвани с помощта на сварени билки, с естествени ярки и чисти цветове: червени с риган, оранжево-червени - с пръчици от смрадлика, зелени - с коприва, жълти - с орехи и кори от ябълка. Освен за членовете на семейството, яйца са боядисвани също за кумовете, за децата и за всеки гост, прекрачил прага на дома. За тях яйцата са украсявани с рисунки, геометрични фигури, с листенца, ваденки, с восък и други. Такива яйца са наричани парашки - писани яйца. Те не се ядат, с тях не се чукат. |  |
 | За първи път с боядисани яйца се чукат в нощта след Възкресение Христово, а за тези, които приемат причастие на Великден - след това. Най-радостен в семейството е този, на когото яйцето остане здраво - той ще бъде здрав през годината. |
 | ВЕЛИКДЕНСКИ ЗАЕК През последното десетилетие на трапезата се появява и Великденския заек. Легендата разказва, че Великденския заек в началото е бил голяма красива птица, принадлежаща на богинята Естра. Един ден, тя превърнала своята любима птица в див заек. И тъй като Великденския заек е все още птица по душа, той продължава да прави гнезда и да ги пълни с яйца. В Америка децата вярват, че ако бъдат послушни, Великденският заек ще им донесе гнездо, пълно с шарени яйца. Така от 18 век в Германия за първи път започват да се произвеждат Великденски зайци от захар и шоколад. |
|
Великден 
