Трети март – национален празник на България

   Възмутени от жестокото потушаване на Априлското въстание, много хора по света издигнали глас в защита на българския народ. Русия обявила война на Турция. Руските войски тайно се приближили до река Дунав и я преминали при град Свищов. Напразно турските топове сипели снаряд след снаряд. Нищо не можело да спре руската армия. Жителите на първия освободен град ликували. Много битки се водили за нашата свобода. Руските воини заедно с българските опълченци се сражавали храбро.

    Трудна била защитата на Шипка. Макар и малобройни, българи и руси твърдо бранели прохода. Три дни турците нападали без отдих върха. Опълченците и руските воини отблъснали безброй атаки. Защитниците били обградени от три страни. Когато се свършили куршумите, те продължили битката с камъни и дървета. Най сетне пристигнала помощ. Така проходът бил спасен. На трети март 1878 година бил подписан мирният договор между Русия и Турция. След дългите и тежки години на робство България отново става свободна  и независима държава. 

  Днес тази дата е наш национален празник – 3 март. Пътят, по който са минали освободителите е очертан с много паметници. Те са мълчаливи свидетели на признателността ни към падналите герои за нашата свобода. Най-големият от тях се намира на връх Шипка в Стара планина. Самарското знаме е един от символите на Освобождението. На 6 май 1877 г. на специална церемония в Плоещ знамето е връчено на българските опълченци от кмета на волжкия град Самара – Кожевников. По време на Руско – турската война Самарското знаме е поверено на Трета дружина от Българското опълчение. Бойното му кръщение е в боевете при Стара Загора през лятото на 1877 г. Тогава в защита на бойната светиня в един ден живота си губят пет знаменосци, включително командирът на Трета опълченска дружина – подполковник Павел Калитин. Спасено е от българския опълченец Никола Корчев. Когато вижда, че командирът пада, пронизан от щикове, той грабнал знамето, дръпнал плата от дръжката и го скрил под куртката до гърдите си. Така и в новата ни история се слагат основите на традицията нито едно българско бойно знаме да не падне в плен!

Самарското знаме се развява гордо и по време на епичните боевете на Шипка –  месец по-късно. След Освобождението Самарското знаме е отнесено в Радомир (Корчев е родом от Радомирско) и престоява там до 1882 г.  Понастоящем знамето се съхранява в Националния военноисторически музей в София. То е единственото знаме, наградено с орден “За храброст” първа степен. Орденът е  вграден в пика на знамето.


Панорамата “Плевенска епопея 1877 г.” е изградена през 1977 г. Намира се в парк-музей “Скобелев”. Построена е на самото бойно поле в непосредствена близост до запазения редут Кованлък, където по време на третия щурм за Плевен се водят най-кръвопролитните боеве.