Навсякъде по света хората празнуват идването на пролетта с радост и надежда, но само в България се посреща такъв празник с традиции от старите времена. Първи март е денят на Баба Марта и всеки е закичен с тези малки украшения, направени от червени и бели вълнени конци. Баба Марта е един от най-почитаните български обичаи, запазил се до наши дни. На първи март, както и на следващите дни, хората си подаряват червено-бели гривни или миниатюрни червено-бели кукли от вълнени конци наречени Пижо и Пенда, известни под названието “Мартеници”. Това име идва от названието на месец – “март”. Според преданията, Марта е сърдита старица, която рязко променя времето от лошо на хубаво и обратно. Тя носи името БАБА МАРТА.

   Този празник се свързва с вярата в едно неопределено зло в природата, което се събужда през пролетта и обикновено е наричано лошотия. За единствено средство срещу него се смята червеният цвят, от който то бяга. Затова на първи март, който се приема от народа за начален ден на пролетта, пред домовете се простират червени престилки, пояси, прежди, черги. Тъй като злото заплашва най-вече малките деца, агнета, ярета, телета и кончета, на този ден на ръцете на децата и на опашките на животните от най-възрастната жена в семейството се връзва червен конец, наричан мартеница. Тя се носи за здраве, докато не пристигнат щъркели или лястовици, след което се слага под камък, а на следващия ден се гадае за здравето по това каква животинка има при нея . Затова и мартеницата е известна също като гадалушка. 

   Съществуват най-различни версии за произхода на мартеницата. Едно от тях е, че преди стотици години, прабългарският хан Исперих тръгнал от дома си в далечните Тибетски планини, за да дири плодородна земя за народа си прабългарски. Той преминал през много реки и планини, докато стигнал земите на славяните, които го посрещнали като скъп гост. Славянки с бели дрехи му носели бокали с напитки, а трапезите били отрупани с ястия – всичко, което се ражда по тази благословена земя. Но на хана не му било весело, защото той тъгувал за дома си и за своите близки – за майка си и сестра си Калина. Седнал той на брега на голямата река и сълзи покапали по загорялото му лице, а погледът му се отправил молитвено към боговете и към слънцето за чудо. И чудото станало! На рамото му кацнала лястовичка – на нея хана разказал болката си. Лястовичката отлетяла към земите, откъдето дошли прабългарите, и разказала с човешки глас на Калина, че брат и е намерил нови земи за царството си, но много тъгува за нея и праща много здраве…

    Зарадвала се Калина и решила да изпрати хабер на своя брат. Свила зелена китка, усукала я с вълнен конец и направила възли за поздрав – изпратила лястовичката да отнесе китката на брат и. Като мълния се понесло птичето и скоро кацнало  на рамото на Исперих. Ханът радостен взел китката, разчел по възлите поздрава на сестра си и накичил гърдите си с китката. Ханът повелил на народа си- всеки да си върже малка китка от пресукан бял и червен конец, и на този ден де се качи винаги – за здраве и небесна благословия. Това се случило на първи март и останало и до наши дни.

     Друга легенда свързва носенето на мартеницата и вързването и по дърветата с излизането на хайдутите в планината през пролетта. Цветовете на конците били избрани неслучайно – белият символизирал жадуваната свобода, а червеният – борбата, неизбежното проливане на кръв.

     Друга легенда отнася възникването на мартеницата към времето на Хан Аспарух. Като победил византийците и положил основата на новата държава, той поискал да пренесе жертва на бог Тангра. По стар народен обичай, жертвената клада трябвало да се подпали със стръкче копър. Но по тези земи копър нямало. В този момент лястовичка кацнала на рамото на хана -в човката си тя носела стръкче копър, вързано с червен и бял конец. Лястовицата проговорила с човешки глас: “От днес вие имате нова земя. Защитавайте я с кръвта си и я пазете чиста като белия цвят на снега!”

     Денят бил първи март. Белите и червени фигури, оплетени от конци, станали символ на мира и дружбата между славяни и българи, на здраве и щастие. Нарекли ги мартеници по името на месеца. Връзването им станало традиция. Вече над 13 века българите си подаряват мартеници и се поздравяват с идването на пролетта, а когато дърветата напъпят те ги завързват по тях, за да си пожелаят плодородие.

Източник: “Кратък празничен календар”

 Честита БАБА МАРТА!