ПРАЗНИКЪТ НА ПРАЗНИЦИТЕ ЗА ВСИЧКИ ПРАВОСЛАВНИ ХРИСТИЯНИ

  Великден е най-големият празник за източноправославните християни. Деня на празника е определен на Първия вселенски събор през 325 г. Празнува се в три последователни дни. Датата е подвижна в границите 4 април – 8 май. Определя се ежегодно по специална таблица, съобразена с лунния календар.

СТРАСТНАТА СЕДМИЦА

   Седмицата преди Великден се нарича Страстната седмица. Това е последната седмица от великденските пости. В нейния край, от един до три дни се “тримира” – не се яде или пие нищо, освен вода. 

Разгледайте снимки от тук...

БОЯДИСАНИ ЯЙЦА

   Вековна традиция за празника е боядисването на яйца. Традицията е установила това да става четвъртък сутринта преди Великден и е било приоритет на най-старата жена в семейството, а украсяването се извършва от младите момичета и булки. Има различни легенди  относно възникването на тази традиция. Една от тях е, че когато разпънали Христос на кръста, една кокошка дошла и снесла под него яйце. Стичайки се върху яйцето, кръвта му го обагрила в червено. Затова и първото яйце се боядисва в червено, натърква се по бузите или се чертае кръст по челата на децата за здраве и се заравя в нивата за плодородие. Останалите яйца се боядисват в различни цветове и се рисуват. Синият цвят символизира непорочността, виолетовият – кръста, зеленият – Христосовите ученици, а жълтият – самият Бог. В най-старо време яйцата са били боядисвани с помощта на сварени билки, с естествени ярки и чисти цветове: червени с риган, оранжево-червени – с пръчици от смрадлика, зелени – с коприва, жълти – с орехи и кори от ябълка.

   Освен за членовете на семейството, яйца са боядисвани също за кумовете, за децата и за всеки гост, прекрачил прага на дома. За тях яйцата са украсявани с рисунки, геометрични фигури, с листенца, ваденки, с восък и други.  Такива яйца са наричани парашки – писани яйца. Те не се ядат, с тях не се чукат. За първи път с боядисани яйца се чукат в нощта след Възкресение Христово, а за тези, които приемат причастие на Великден – след това. Най-радостен в семейството е този, на когото яйцето остане здраво – той ще бъде здрав през годината. 

ВЕЛИКДЕНСКИ ЗАЕК

   През последното десетилетие на трапезата се появява и Великденския заек. Легендата разказва, че Великденския заек в началото е бил голяма красива птица, принадлежаща на богинята Естра. Един ден, тя превърнала своята любима птица в див заек. И тъй като Великденския заек е все още птица по душа, той продължава да прави гнезда и да ги пълни с яйца. В Америка децата вярват, че ако бъдат послушни, Великденският заек ще им донесе гнездо, пълно с шарени яйца. Така от 18 век в Германия за първи път започват да се произвеждат Великденски зайци от захар и шоколад.

Христос воскресе!