ВИНАГИ В ДУШАТА СИ СМЕ СВЪРЗАНИ С НАШИЯ ГРАД – ТАМ Е НАШИЯТ КОРЕН, ОТТАМ ТРЪГВАМЕ ПО СВЕТА И ЗАТОВА СВЯТО ТАЧИМ И ОБИЧАМЕ ОБНОВЕНА, РАЗХУБАВЕНА – БЯЛА СЛАТИНА

     Откъснала се от каменната гръд на Веслеца, река Скът лъкатуши от незапомнени времена из хълмистата Дунавска равнина. Твърди се, че тя е най-бавнотечащата река в България! Така е било, така е и сега…От прегръдката на реката и плодородната земя векове наред се раждат селища, кипи живот. С неуморния си ход времето променя образа, но въпреки тяхната възраст, те не стареят, а непрекъснато се обновяват и стават все по-очарователни. Тези думи важат за нашия град -  Бяла Слатина.

ИСТОРИЯ

     Заедно с раждането и укрепването на  Първата българска държава на мястото  на предишните населения и непосредствено до един от Аспаруховите валове се разраства ново селище. То получава наименованието си от мочурливите и заблатени места около реката – отначало Слатина, а после Бяла Слатина, за да се различава от множеството други подобни мочурища (слатини) в обширната славянска земя. Селото запазва името си и по време на османското владичество.

     След освобождението Бяла Слатина се очертава като бързо развиващо се село и не случайно през 1883 г. тя става околийски център. През 1914 г. XVII Обикновено народно събрание гласува закон, с който Бяла Слатина получава статут на град. През 1918 г. развитието на града се ускорява. Богати селяни се надпеварват да купуват земя. Една след друга се раждат еднолични и дружествени фирми с различни възможности. Прииждат нови заселници. Появява се ежеседмичният пазар в понеделник, на които идват търговци от Румъния, Турция и други страни. Възникват мелници, маслобойни, тъкачници и различни работилници.

СЕГА