Нефит Бозвели

   Роден през 1785 г. в Котел, той учи при Софроний Врачански, а в началото на XIX век става послушник в манастира “Хилендар” на Атон и се замонашва там през 1810 г. Връща се в българските земи като таксидиот на манастира и същевременно подхваща книжовна и учителска дейност

   След учителстване в Свищов и пътуване до Сърбия се установява в Търновско, където бързо печели популярност, а през 1839 г. дори е предложен за търновски владика на мястото на починалия Панарет.

    Стимул за българите е издаденият през същата година от султан Абдул Меджид Гюлхански хатишериф, положил основите на епохата на Танзимата, с който се прокламира равенство на етносите и религиите в империята. Цариградската гръцка патриаршия обаче предпочита за поста гърка Неофит Византиос, а на Бозвели е даден пост на негов протосингел (помощник). Той обаче отказва, поради което е заточен в Света гора.

      Освободен е чак през 1844 г., след което се установява в Цариград и оттам повежда битката за отделяне на българската църква от гръцката. През 1845 г. обаче отново е заточен в Света гора, където и умира три години по-късно. Делото му обаче е продължено и двадесет години по-късно Високата порта признава със специален ферман независимостта на българската църква.

    На 22 май 1848 г. умира видният духовник от епохата на Българското Възраждане и един от водачите на църковно-националната борба Неофит Бозвели.