Христо Ботьов Петков е роден на 25 декември 1847 година (нов стил – 6 януари 1848 г.) в гр. Калофер в семейството на видния възрожденски учител – даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. След като завършва основното си образование в родния си град със съдействието на Найден Геров заминава за Русия и се записва ученик във Втора Одеска гимназия. Тогава прави и първите си поетични опити. Заради увлечението си към идейте на руските революционни демократи Ботев е изключен от гимназията – 1865 г. През 1866 г. е учител в село Задунаевка, Бесарабия. През този период  Ботев е под влиянието на възгледите на Белински, Чернишевски, Писарев.

      Поради заболяване на баща му, през 1867 г. на Ботев  се налага да се върне в Калофер. По това време  през април във вестник “Гайда”, редактиран от П. Р. Славейков е публикувано първото стихотворение на Хр. Ботев – “Майце си”.

      На празника на Кирил и Методий  на 11 май 1867 г.  произнася пламенна реч и е принуден да напусне страната. През октомври 1867 г. пристига в Румъния, като живее в Букурещ, Браила, Александрия, Измаил и Галац. Работи в Браила като словослагател при Димитър Паничков, където се печати в.”Дунавска зора”. Попаднал в средата на българската ревалюционна емиграция, той се сближава с Хаджи Димитър и Стефан Караджа.

      През лятото на 1868 г. Ботев се записва в четата на Жельо Войвода, на която е определен за секретар. По различни причини четата се разпада и не преминава Дунава. През септември същата година постъпва в букурещкото медицинско училище, но поради липса на средсва е принуден скоро да се раздели и с него. Изпаднал в крайно бедствено положение, Ботев прекарва зимата в една запустяла вятърна мелница край града. Тук живее заедно с Васил Левски и остава възхитен от способността на Апостола да преодолява лишенията, на който по това време бил изложен и той.

      След удара, нанесен на Вътрешната революционна организация след обесването на В. Левски и колебанията на Л. Каревелов, начело на БРЦК застава Ботев. През май 1876 година, вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става неин войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба “Радецки”на 16 май и един ден по-късно заставят капитана Дагоберт Енглендер да спре на българския бряг. От Козлодуй четата на Ботев се оправя към Балкана, минавайки през десетина села. Много малко българи обаче се присъединяват към четниците, въпреки предварителните очаквания. Четата води няколко боя с преследващите я турски потери. На 20 май (нов стил 1 юни) 1876 година е последният тежък бой- привечер след сражението куршум пронизва Ботев. Това се случва в подножието на връх Вола във Врачанския балкан.

…От тук може да научите още за легендарния български поет…