“Моята работа е свършена вече, в сърцето на тирана, аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравее, а сега нека Русия заповяда”.

      ГЕОРГИ БЕНКОВСКИ

(1843 – 1876)

      Истинското му име е Гаврил Груев Хлътев. Роден е през 1843 г. в Копривщица. Той е един от организаторите и ръководителите на Априлското въстание 1876 г.  в Панагюрския революционен окръг. Произхожда от търговско – занаятчийско семейство. След смъртта на баща си е принуден да напусне училище и ставя чирак.  Твърде млад заминава на гурбет в Мала Азия, където се занимава с търговия.

      Горещ родолюбец, със свободолюбив и непокорен характер, Бенковски се сближава с дейците на българското национално освобождение.

     По време на подготовката за въстание изпъкват забележителните агитаторски способности на Бенковски. Със своята активна дейност, неизтощима енергия, решителност, силна воля и делови качества той се налага като ръководител на революционната организация, като смел вожд на народа във въоръжена борба за освобождение. Подготвя и ръководи събрание в Оборище на представителите на революционните комитети, изисква да се дадат пълномощия на апостолите да ръководят въстанието, възглавява комисия, която изработва конкретен план за хода на въстанието.

      На 20 април 1876г. след получаване на “КЪРВАВОТО ПИСМО” на Тодор Каблешков, Бенковски провъзгласява въстанието в Панагярище. Организира голям конен  отряд, наречен “ХВЪРКОВАТАТА ЧЕТА НА БЕНКОВСКИ”, води сражения с потери и турски войски, напътства и организира въстаническите сили. След разгрома на въстаниците при връх Еледжик и Панагюрище Георги Бенковски се отправя с малка чета за Стара планина.

      Тук на 12 май 1876 г. е предаден и убит водачът на Априлското въстание – Георги Бенковски. Причакан в засада, той е прострелян от дебнещи турски заптиета. Последните думи на Бенковски отправени към неговите сподвижници, които изразяват съмнение относно сигурността на моста са: “Ти трябва да знаеш, че не се намираме на Пловдивския мост върху Марица, но в Тетевенския балкан, на река Костина”. Георги Бенковски е убит на място и обезглавен. Турците умиват главата му в Кървавото кладенче,  наречено така заради разигралите се в местността събития и я дават на предателя на войводата да я носи.

      За дейността на Бенковски, за неговите действия и последни мигове от живота е писал неговият съратник и спътникът му до реката – Захари Стоянов. В книгата “Записки по българските въстания” той описва съвсем правдиво всички постъпки на Бенковски при подготовката, избухването и потушаването на Априлското въстание. Именно Захари е човекът. чрез който истинското име на героя и неговото родно място стават известни. Захари Стоянов остава с Бенковски до края на живота му. Успява по чудо да се спаси във водите на реката, спомената по горе. Заловен е от турските потери, но успява да скрие самоличността си.  Със талантливото си перо ни прави свидетели на героичните дни на Априлското въстание.

Още за живота и делото…  http://www.koprivshtitza.com/benkovski.php

You must be logged in to leave a reply.