ЦАР СИМЕОН

(893 – 927 г.)

     Симеон е третият син на княз Борис I. Баща му го изпраща да учи в прочутата Магнаурска школа в Цариград, защото смята да му повери управлението на младата българска държава. В Цариград Симеон изучава ораторско изкуство и философия. На Преславския събор той е провъзгласен за княз. На събора е решено също българската столица да се премести от Плиска в Преслав. Славянският език е обявен за официален в църквата и държавата. Църковната служба вече се извършва не на гръцки, а на славянски език.

     Славното време на Симеон е низ от непрекъснати войни и спечелени битки. Българският владетел се проявява като смел воин и талантлив пълководец. Към България се присъединени нови територии, населени със славяни. Така Симеон продължава делото на своите предци – обединяването на българските славяни в една държава. България става една от най-обширните и могъщи европейски държаваи. Територията и се разпростира между три морета – Черно, Егейско и Адриатическо. Българският владетел с право е наречен “ВЕЛИКИ”.

     Мечтата на Симеон е да се възкачи на императорския трон в Цариград и оттам да управлява българи и ромеи. Два пъти българските войски се появяват пред стените на Цариград. През лятото на 917 г. при р. Ахелой, близо до днешния град Несебър, се разгаря паметна битка между българската и византийската войска. Настава кръвопролитие, “каквото от векове не се е помнело”, както разказва един византийски летописец. Византийската войска е напълно унищожена.

      След битката при Ахелой Симеон се провъзгласява за “цар на българи и ромей”.

     През 927 г. Симеон умира.

                                                   

You must be logged in to leave a reply.