Райна Поп-Георгиева Футекова (1856 – 1917) е влязла в историята и в нашето съзнание като Райна Княгиня. Проявава голям интерес към учението и след килийното училище в метоха е изпратена да се изучи в Железник. След това се завръща в Панагющрище и става учителка. На 20г. е, когато Георги Бенковски я кани на заседание на комитета и възлага да ушие главното знаме на въстанието. На 22 април — деня на освещаването му — Райна Футекова му пришива приготвени през нощта пискюли. Размерите на знамето са 2 на 1,5 м, има две лица и е поръбено със сърмена ивица. При обявяването на въстанието, войводата я покачва на бял кон и заедно със знамето тя язди начело на въстаниците, а цялото население я замеря с цветя. При потушаването на бунта, баща и е убит пред очите и.  Младата учителка е хваната от турците и е разкарвана с вързани ръце, полугола, изнемощяла, замеряна с яйца и камъни по главната улица на Пловдив. Прекарва месеци по турските затвори и е спасена полумъртва, след намесата на чуждите дипломати. Здравето и е сериозно увредено. След като е освободена, Найден Геров я изпраща в Русия, където учи за акушерка.

      За честването на 25-годишнината от Априлското въстание Райна Княгиня ушива три нови знамена — копия на оригиналното. Запазени са само две от тях (във Военно историческия музей в София и в родната ѝ къща в Панагюрище), третото копие изгаря по време на бомбардировките над София през Втората световна война.