Иларион Макариополски е висш духовник, един от първите водачи на църковно-националната борба. Роден е в град Елена в заможно занаятчийско семейство.

     Иларион Макариополски ратува за възпитание на българите в родолюбие, за културно издигане посредством родния език, за национално-духовно самоопределение и утвърждаване. Заедно с Неофит Бозвели той насочва цялата си енергия към това, българите да имат свои духовници, проповядващи на роден език, да посещават свои народни училища, да са свободни да печатат книги и вестници на родния си език, да имат своя църква в Цариград, в българските градове да се създават съдилища от българи и мюсюлмани, за да  се защитават срещу гръцките интриги.

     На трети април 1860 г., по време на великденската служба в българската църква в Цариград, отхвърля духовната власт на гръцкия патриарх и застава начело на българската църковна йерархия. По-късно основава и първото българско богословно училище в Петропавловския манастир край Лясковец.

     Сам везирът Мидхат паша при идването си в Елена през 1867 г. споделил с придружаващия го Иларионов брат хаджи Христо: “Гледай, бе! Гледай, бе! В едно нищо и никакво място да се роди едно момче, да порасне, да се покалугери, да стане владика и тъй да рабърка света!”