ХИЛЕНДАРСКИЯТ МОНАХ
О, будители народни,
цял низ светли имена,
чисти, сияйни, благородни,
вий сте наште знамена!
ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ
(1722 – 1773)
България, запазила език и обичаи под османския ятаган, била заплашена от кръста на гръцкия духовник… Българинът поел решително по пътя на просветата. Началото на неговото пробуждане е свързано с името на хилендарския монах Паисий.
За неговия живот, за детството и младостта му има оскъдни исторически данни. Не се знае с положителност кое е родното му селище, нито пък светското му име. Учените приемат, че е роден в Банско през 1722 г.
Редят се като чудни приказки разказите за притчите, които накарали Паисий Хилендарски да стане монах. В легендите народът го виждал като здрав и хубав момък, с голямо и благородно сърце, който отмъщава на поробителя за една поругана моминска чест, а след това се скрива зад стените на манастира. Дали това е така, може само да гадаем.
Предполага се, че двадесет и три годишен се замонашил в Хилендарския манастир на Свети гора, където игумен бил по-големият му брат. Присмехът на гръцки и сръбски монаси, че българите не са древен народ, подтикнал Паисий да напише историята на българите. Две години той преравял библиотеките на Атон, обикалял други манастири, посетил и чужди страни, за да събере сведения за историята на своя народ. Преместил се в Зографския манастир, където през 1762 г. написал малка книжка. Нейното съдържание се разбирало от самото и заглавие – “Славянска история за народа и царете, и за светците български, и за всички български дела и събития”. В нея той гневно порицал онези, които се срамували да се наричат българи и се гърчеели. Паисий описал величието на средновековна България, храбростта на мъжете и: “От целия славянски род най-славни са били българите, първи те са се нарекли царе, първи те са имали патриарх, първо те са се кръстили, най-много земя те са завладели.”
С написването на книгата Паисий не сметнал, че родолюбивото му дело е приключило – той тръгнал по села и градове да разнася словото си. Ръкописът се предавал от ръка на ръка като реликва, мнозина го преписвали. До нас са достигнали над седемдесет преписа. “История славянобългарска” свестило много българи. Народът гледал на нея като на нещо свято. С преписването и вървяла мълвата: “Който слуша тази книга, турски куршум не го лови, сабя не го стига!”
ПРЕДАНИЕ ЗА ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ
Предполага се, че истинското име на Паисий е било Пенко Банов от Банско. Като младеж бил буен и решителен. Пътувал с бащините си кервани и опознал света. Бил обхванат от свободолюбивите идеи на Европа.
Веднъж го срещнал беят на Разлог. Той знаел, че Пенко има хубава сестра, и заръчал тя да дойде в конака и да му прислужва. Пенко разбрал намеренията на бея и отговорил: “Заповядайте у дома, бей ефенди!”
Пристигнал беят със свитата си. Посрещнали ги с ядене и пиене. Когато гъстото мелнишко вино замъглило главата на бея, той тръгнал към момината стая. Но там го срещнал с брадва в ръка Пенко и го съсякъл. Същата участ сполетяля и останалите. След това Пенко избягъл и повече нищо не чули за него. Заминал за Рилския манастир, а оттам за Атон – в Хилендарския манастир.
из “ДЕТСКА ЕНЦИКЛОПЕДИЯ – БЪЛГАРИЯ”
You must be logged in to leave a reply.