Кан Кубрат (632-651)

     Кан Кубрàт (или Курт, Хор Бат, Куврат, Курдбард, на гръцки: Χουβρατις) е владетел от рода Дуло.

    Това е основателят на първата българска държава, наречена от византийците Стара Велика България, и баща на създателя на днешна България – кан Аспарух. Кубрат управлява българите от 635 до 650 (или 665) г. Като млад той живее в Константинопол и се сприятелява с византийския император Ираклий. Приема християнската вяра и титлата „патриций”. След завръщането си в родните земи създава „Велика България”. Тя обхваща земите между Черно и Азовско море. Средище на новата държава става град Фанагория. Влиянието на основаната от него държава е изключително силно и тя става втора по мощ и мащаб сила в Европа след Византия. Най-важните постижения на хан Кубрат са обединението на разделените български племена и близо 30-годишен мир вътре и край пределите на държавата.