Откъснала се от каменната гръд на Веслеца, река Скът лъкатуши от незапомнени времена из хълмистата Дунавска равнина. Твърди се, че тя е най-бавнотечащата река в България. Така е било, така е и сега. От прегръдката на реката и плодородната земя векове наред се раждат селища, кипи живот. С неуморния си ход времето променя образа им, но въпреки тяхната възраст, те не стареят, а непрекъснато се обновяват и стават все по-привлекателни. Тези думи особено важат за Бяла Слатина.